Защо ни натъжават празниците?

Защото тогава освободени от ежедневния ритъм се замисляме за това, че остаряваме! А загубата на време винаги ни натъжава! Единствената компенсация в подобно положение е получаването на подаръци, ето защо на празника отбелязващ завъртането на земята около слънцето, очакваме по-голяма компенсация - подаръци де! Може би решението е едно: всеки ден да получаваме подаръци, да понякога наивно,но все пак постижимо и не е необходимо да са материални, нали? Факта, че има кой да ти подари усмивка, пожелание за "Добър ден", обаждане по телефона - малките изненади нарушаващи ритъма на ежедневието, така че сега когато вече сте прочели това обадете се на някого, пожелайте на друг красив ден и разбира се подарете на себе си положително мислене и замечтан поглед с глуповата усмивка в огледалото!

Какво харесвам в теб!

Може би най-важното е, че понякога човек е достатъчен сам за себе си. Защо ли? Ами трудно е да угодиш на всеки и на всекиго, пък и накрая започва да омръзва и това. Крайно време е всеки да признае, че понякога, но не като правило човек трябва да открие нещото което ме доставя удоволствие, без да трябва да ангажира с това целия свят, нали?
Излиза, че някъде там така както на водата и трябва водород и кислород, така и с хората, някъде там ако Вие сте кислород има един водород, който Ви чака и обратно и когато се откриете непременно ще станете на вода, все пак две трети от земята е вода нали?

Още една!

Излиза, че човек привлича и бива привличан от хора с недостатъци, но не същите като собствените му, а точно такива, които взаимно се компенсират. Чрез недостатъците на другите изтъкваме нашите силни страни и обратно превъзмогваме собствените си недостатъци чрез силните качества на останалите. Ето защо се обвързваме и сприятеляваме с хора различни от нас, за да можем да пресъздадем баланс на собствения си и чужд интерес. Асо се съберем с хора сходни на нас тогава и ще мултиплицираме собствените си слабости и това би било пагубно и обратно ако се обвържем с такива като нас самите ще предизвикаме домино ефект на самоизяждането или самоизтъкването, което също е неприятно. Така, че смело напред контактувайте, търсете различното и разнообразявайте себе си и другите около вас. с други думи търсете в хората, това което ще Ви липсва когато не сте с тях.
Успех!

Честит първи сняг

... както се казва зимата пак ни изненада, но поне беше събота и дето се казва има няма два дни да се окопитиме. На всички домошари дано и този път телевизията не ви изненада и да излъчват единствено и само целодневни бози, за любимото с любов, с дамаджана и пръчка и т.н. забавно-културни и разбира се хумористични рубрики и предавания.
Та честито де - поне - ако не друго бялото е пак модерно!

Gaudeamus igitur

1.
Нека се радваме
докато сме млади!
След весела младост,
след тежката старост,
ний накрая ще умрем.
2.
Къде са, срещу нас
които бяха по света?
Вървете нагоре,
слезте надолу,
където вече бяхте.
3.
Нашият живот е кратък,
ще свърши в близко време.
Смъртта идва бързо,
грабва ни жестоко,
никого не ще пощади.
4.
Да живее Академията,
да живеят професорите!
Да живее всеки навсякъде,
да живеят всички навсякъде,
нека винаги да са в цветове!
5.
Да живеят всички девойки,
крехки, стройни!
Да живеят и жените,
нежни, достойни за обичане,
добронамерени, трудолюбиви!
6.
Да живее и републиката
и онзи, който я управлява!
Да живее нашият полис
и това приятелство,
което ни събира тук.

Щастието!

Ако четете това значи все пак сте от щастливците, които имат малко време за запълване (да не го наричаме губене). Въпроса е защо за повечето хора щастието идва с етикета за цена? И тъй като идват "празниците" навярно всеки ще търси своя уникален компромис в това отношение. Затова нека да изкрещим: Най-хубавите неща в живота са безплатни! Затова и моя поздрав към всички е - Бъдете щастливи!

Провокацията възникна след поредния неделен филмов маратон, да обикновено човек може да гледа и хубави филми но те са един на ... 731, така че след Out of Africa ще мине доста време май. Въпреки, това Julie & Julia може и да ви допадне, може. Защото човек трябва да вярва, че нещата рано или късно се случват, но винаги тогава когато трябва да се случат.

Падат температурите, светват украси, хората трескаво блуждаят с въпроса Къде ще празнуваш ЧНГ-то? Общо взето сезона на абсурдното поведение, но какво по-хубаво от това да ставаме уж "по-добри" поне веднъж в годината по задължение. Да подаряваме подаръци, да честитим, да готвим тежки храни, да даваме новогодишни обещания, да ходим и да ни ходят на гости - удоволствие. На всички очакващи този леден и свеж период в годината, наздраве и късмет!