неделя, 29 януари 2012 г.

Асансьор ...

... необходими промени:
1. Първият ден в детската градина на всички деца следва да се разясни употребата на асансьор, особено в моловете.
2. Правилата за използването на асансьори в моловете, следва да бъдат част от учебната програма на първи клас в основните училища.
3. В матурата за завършване на средно образование, задължително трябва да има въпроси дали знаем как се използва асансьорът в мола?!
4. В университетите следва да има задължителна дисциплина по проблемите на извикването на асансьор и неговото използване.
5. Във всяка фирма веднъж годишно следва да се организира обучение относно: Знаем ли как да използваме асансьора в мола?
... и не следва да се ограничим с това, докато не се изкорени липсата на елементарно познание относно асансьора, неговите функции, задачи, начин на използване и т.н. На лицата ограмотили се да използват асансьор, следва да се издава сертификат - подобен на шофьорската книжка и личната карта. Лицата, които не притежават такъв документ могат да използват асансьор единствено и само с придружител имащ подобно разрешение и т.н.

неделя, 22 януари 2012 г.

Нов език

Да шишаркаме готините!
(мисля, че се свързва с някаква сексуална проблематика, думата липсва в Интернет)

понеделник, 16 януари 2012 г.

Какво мисли Google за мъжете и жените през 2012 г.


Допаминова мечта!

Terrence J. Sejnowski, Ph.D.

Винаги сме мислили или по-скоро по вътрешно убеждение знаем, че сме свободни и вземаме решенията рационално. На практика нещата не са точно така. Вземането на решение в повечето случаи се прави от "древна мозъчна система, наречена базална ганглия, мозъчни мрежи, до които съзнанието няма достъп". Тези неврони освобождават невротрансмитер, наречен допамин, който има мощно влияние върху нашето поведение, той още се нарича молекула "награда". Следователно решението се взема за онази алтернатива, която ще даде на удовлетворяваща доза от наградата или изборът е на принципа ако избера това, то колко щастлив ще бъда. По този начин подкоровите ядра "оценяват настоящото състояние на цялата мозъчна кора и информират мозъка за най-добрия курс на действие" като по-късно хората си създават собствено рационално обяснение за избора и се убеждават, "погрешно", че са взели решението по своя воля и логика. Да заключим: имате няколко алтернативи, решението коя да изберем се диктува от механизъм дълбоко в нашата нервна система, който се стимулира от очакването за известна награда реално възприемана като усещание за удоволствие, еуфория и релаксация, след като нещо е "манипулирало" избора ни мозъка започва да търси самоубеждаващи аргументи за нас самите защо изборът ни е бил добър и така до необходимостта да се избере от следващата алтернатива и очакването за новата награда=доза допамин!

Като за начало на Новата Година

Свидетели сме на най-масовото безумство обхващащо всички субекти на градския живот. В тази нова поредица ще се изложат само някои от най-болезнените и умопомрачителни примери:
1. Сцена: "мол", пъплещи автомобили и всички искат да паркират възможно най-близко до входа (на платното, на тротоара, във входа, пред асансьора, в асансьора, в магазина и т.н.). Какво ли усилие и какъв ли откривателски момент на шофьорски екстаз би настъпил ако се установи, че моловете се строят с много паркоместа (уау), понякога и на етажи (уау, уау) с много входове и изходи (уау, уау, уау). Не мога да оправдавам хората с незнание - те просто не искат да знаят, няма го дори на минимум напъна да помисли ...
2. Сцена: паркомясто за хора в неравностойно положение, е защо един тулуп да не си паркира лъскавата каручка, че всички да го видят и да му завидят - как се изтъркулва от колата, ама нали са баровци (извинявам се за думата щото и аз се мъкна по барове) за тях правила няма ... и не е въпрос на възпитание, не е въпрос на образование, въпрос е на ... е аз незнам на какво ... но в нормални свят, в нормалните държави, при нормалните народи тези правила имат смисъл, спазват се от санитарното ниво на културата с което тези хора се раждат, а тук това го няма и да! няма да го има (да затова съм песимист) ...