четвъртък, 27 ноември 2014 г.

Урсула Ле Гуин


I think hard times are coming when we will be wanting the voices of writers who can see alternatives to how we live now and can see through our fear-stricken society and its obsessive technologies to other ways of being, and even imagine some real grounds for hope. We will need writers who can remember freedom. Poets, visionaries—the realists of a larger reality.

Right now, I think we need writers who know the difference between the production of a market commodity and the practice of an art. Developing written material to suit sales strategies in order to maximize corporate profit and advertising revenue is not quite the same thing as responsible book publishing or authorship.

Yet I see sales departments given control over editorial; I see my own publishers in a silly panic of ignorance and greed, charging public libraries for an ebook six or seven times more than they charge customers. We just saw a profiteer try to punish a publisher for disobedience and writers threatened by corporate fatwa, and I see a lot of us, the producers who write the books, and make the books, accepting this. Letting commodity profiteers sell us like deodorant, and tell us what to publish and what to write. (Well, I love you too, darling.)
Books, you know, they’re not just commodities. The profit motive often is in conflict with the aims of art. We live in capitalism. Its power seems inescapable. So did the divine right of kings. Any human power can be resisted and changed by human beings. Resistance and change often begin in art, and very often in our art—the art of words.

I have had a long career and a good one. In good company. Now here, at the end of it, I really don’t want to watch American literature get sold down the river. We who live by writing and publishing want—and should demand—our fair share of the proceeds. But the name of our beautiful reward is not profit. Its name is freedom.

Thank you.

Мисля, че идват тежки времена, когато ще искаме да чуваме гласовете на писатели, които могат да виждат алтернативи на сегашния ни живот и могат да поглеждат извън нашето покосено от страх общество и неговите натрапчиви технологии. Да виждат други начини за съществуване и дори да си представят някои реални основания за надежда. Ще имаме нужда от писатели, които могат да си спомнят свобода. От поетите, мечтателите - реалистите на по-голямата реалност.

Точно сега имаме нужда от писатели, които знаят разликата между писането за пазара на широката публика и практикуването на едно изкуство.

Разработването на писмени материали, за да прилягат на стратегии за продажби с цел да се максимизира корпоративната печалба и приходите от реклама не е съвсем същото като отговорното публикуване и писане на книга.
И все пак виждам как отдела по продажби контролира редакционния. Виждам моите собствени издатели в една глупава паника на невежество и алчност, таксуват обществените библиотеки за електронна книга шест или седем пъти по-високо, отколкото клиентите. Току-що видях как един печалбар се опита да накаже издател за неподчинение, и писатели, заплашени от корпоративния канон. И аз виждам много от нас, авторите, да пишат книги, приемайки това. Оставяме се печалбарите да ни продават като дезодоранти и да ни казват какво да публикуваме, какво да пишем.

Книгите, както знаете, не са само стоки. Мотивът за печалбата често е в противоречие с целите на изкуството. Ние живеем в капитализъм. Неговата мощност изглежда неизбежна, както беше с божественото право на царете. На всяка човешка мощ може да се оказва съпротива и да бъде променяна от хората. Съпротивата и промяната често започват от изкуството, а много често това се случва в нашето изкуство - изкуството на думите.

Аз имах дълга и добра кариера като писател. В добра компания. Сега, в края й, аз не искам да гледам как американската литература се продава надолу по течението. Ние, които живеем с писане и публикуване, искаме и трябва да настояваме за нашия справедлив дял от приходите. Но името на нашата красива награда не е печалба. Името й е свобода.

Електронни цигари

Електронните цигари съдържат до 10 пъти повече канцерогенни агенти, отколкото обикновения тютюн. Изследването, поръчано от японското министерство на здравеопазването, има за цел да сравни вредата от традиционните цигари и електронния им вариант.

На вид електронните цигари приличат на обикновените, но от тях не излиза истински дим, което ги прави подходящи за затворени помещения.

Но японските изследователи открили канцерогени като формалдехид и ацеталдехид в парата, ката в електронните цигари съдържанието му е 10 пъти по-високо.

През август Световната здравна организация призова правителствата да забранят продажбата на електронни цигари на непълнолетни, като предупреди, че те представляват "сериозна заплаха" за неродените бебета и младите хора.

вторник, 11 ноември 2014 г.

MC

Dear Santa, This year please give me a big fat bank account and a slim body. Please don’t mix those two up like you did last year. Thanks

неделя, 9 ноември 2014 г.

Когато думите имат сила да променят един ден

Честит Архангеловден! Бъди ни жив, здрав, влюбен, но не загубен, а вечно обичан!
Бъди жив и здрав, много щастлив и обичан! Пожелавам ти да си все така позитивен, креативен и творчески настроен! Да не секва тази твоя безкрайна енергия, която раздаваш на всички и чувството ти за хумор, на което винаги се възхищавам. Винаги намираш подход към всеки и време за всичко, ...

петък, 7 ноември 2014 г.

Чета и не вярвам на очите си

За да се защитите от енергийните вампири имало различни способи, така например:
На първо място трябва да се снабдите с дърво, отговарящо за зодията ви. За всяка зодия то е различно. За Овен - слива, Телец - мирта, Близнаци - лаврово дърво, Рак - върба, за Лъв - дъб, Дева - ябълка, Везни - бук, Скорпион - офика, Стрелец - палма, Козирог - бор или декоративна туя, Водолей - смокиня или лимон и за Риби - бряст. Общ защитник срещу енергийния вампир е обикновената палма.
Ефектът се постига, когато посадите дървото в саксия, която да сложите в стаята си.