Днес, човешката природа отново успя да ме учуди и да разкрие нови хоризонти пред човешката глупост, които едва ли някога ще проумея. Млади кестрички шопари възбудени от собственият си анаболен дисбаланс решиха, че замерването на млади птици с камъни и пясък ще им осигури по-високи позиции в хранителната верига. Жалките гларуси жадно почистващи плажа от мъртвата риба едва ли ще проумеят злобата на малките чела, но пък за някои от нас на плажа това си беше концентрирана форма на олигофрения при това в действие. Опитах се да потърся причините за подобно поведение и нищо повече от тези не можах да формулирам:
- форма на завист у господата, тъй като не могат и те да полетят и да се реят;
- форма на завист, тъй като не могат да плуват като тези пернати;
- форма на завист, тъй като пилетата са по-бързи от тези, които ходят на два крака.
Така е комплексираното поведение вече придобива епидемични размери и не виждам спасение, жалко, много жалко!
Няма коментари:
Публикуване на коментар