Веднъж ослепи ме и падна над мене гореща звезда.
Звезда искрометна и млада, стопи се за миг в ноща без следа.
Прекъсна дъхът ми когато отмина, затичах се бързо с ръце да я стигна.
Но всякаш от мен избяга, дивна и свидна, все питам чия съдба, нейде отнесе.
И от тогава тъгувам и викам, къде си, къде си звезда?
Безкрайно далечна и земна, остави в мен следа, в мен следа.
Под тебе ще тръгна, светът ще обгърна, ще бродя безсъна в ноща да те върна.
Защо ли избяга, дивна и свидна?
Къде си, чия съдба нейде отнесе?
----------------------------------------------------------------------------
Спъват ме листата, по които вървя,
голи клони зъзнат над мен и чакат.
Пак ли тях луната ще прегърне в нощта,
пак ли птици някъде ще заплачат?
Нищо, че е тъмно и студено сега,
искам тази нощ нещо да ти кажа,
Нищо, че ме пари по лицето сълза,
искам тази нощ нещо да ти кажа.
Мойта съдба ми дава сили да те забравя,
без да ми тежи,
и в самотата имам песни на самодива
те осъмват в мен.
Тръгвам срещу вятъра,
сред гора от ръце,
твоето лице тъй далеч остава.
Кой ли ще ме прегръща отсега и къде?
Никога няма да узнаеш!
Няма коментари:
Публикуване на коментар