Думата идва от латинското pluvia (дъжд) и гръцкото philos (любов). Плувеофил е онзи, който не бяга от облаците, а ги посреща с усмивка. За него шумът от капките по прозореца е музика, а мирисът на мокра земя – най-хубавият аромат на света.
Ще излязат на разходка без чадър, за да усетят как небето „говори“ директно с тях.
Психолозите смятат, че хората, които обичат дъжда, често са интровертни, чувствителни към детайла и търсят уединение. Дъждовното време успокоява нервната система – равномерният шум на капките действа като естествен „бял шум“, който намалява тревожността.
Ритмичният шум на дъжда може да бъде изключително релаксиращ и медитативен, създавайки усещане за спокойствие и благополучие. Мирисът на мокра земя, наричан петрикор, е уникален и приятен за мнозина, събуждайки усещане за свежест и хармония с природата. Визуално дъждът преобразява пейзажа – прави го по-мек, чист и привлекателен за окото, създавайки усещане за уют и хармония.
Да бъдеш плувеофил означава да намираш радост там, където другите виждат сянка. Може би затова тези хора често изглеждат по-спокойни и устойчиви – те знаят, че дъждът е не по-малко красив от слънцето.
Няма коментари:
Публикуване на коментар