Е да причини много, сега да обяснявам ли ..., но сигурно най-важния фактор както би казала една моя позната е "Изнервен си, защото свършва лятото", ами сигурно е така и сигурно няма нищо лошо да си нормален, но пък моите експерименти продължават.
Всъщност съм тъжен или може да не съм тъжен, а просто неразбран от себе си и всичкото това, защото не знам накъде отивам. Тъжно ми е защото както морето, така и аз оставам понякога сам и във връзка с това да уточня обичам да съм сам с морето, защото така оставаш само с мислите си на фона на онзи ритмичен шум на разбиващи се вълни. Няма ги онези излишни разговори, няма ги лелите с маргарина, няма ги "млечна царевица" и сие дразнители.
Няма коментари:
Публикуване на коментар